Съдът на Европейския Съюз

Всички правни разпоредби както национални, така и европейски, за да могат да се прилагат към конкретни житейски ситуации, е необходим съд, който да разреши конкретно дело, прилагайки тези разпоредби към конкретен правен спор. По тази причина се създават съдебните системи на националните държави. Те се състоят от няколко различни по йерархия съдилища, като тези, които са по-високо в йерархията, състоящи се от съдии с повече опит, проверяват правилността на работата на по-ниските йерархично съдебни инстанции.

Например в България има две върховни съдилища – Върховен Касационен съд и Върховен административен съд, пет апелативни съдилища – Софийски, Пловдивски, Великотърновски, Варненски и Бургаски, окръжни съдилища във всички окръжни градове и районни съдилища във всеки град.

Тъй като правото на ЕС регулира отношения обхванати от традиционни за националните системи области на правото като търговско, вещно, семейно и т.н. право, а не е отделено в самостоятелна област на правото, ЕС не е изградил система от съдилища, които да прилагат единствено правото на Съюза. ЕС си служи с националните съдилища – всеки национален съдия е едновременно и съдия на ЕС и европейското законодателство го задължава да прилага разпоредбите на правото на ЕС с предимство пред разпоредбите на националното право. Това е възможно, тъй като законодателството на ЕС е задължително за всички държави-членки – то се прилага наравно с националните им законодателства. Единственият съд, който има статут на институция на ЕС и е специализиран единствено в прилагане на правото на ЕС е Съдът на Европейския Съюз, чието седалище е в Люксембург. От създаването си през 1952 г. Съдът на Европейския съюз има за задача да осигурява „спазването на правото при тълкуването и прилагането“ на Договорите. Като част от тази задача Съдът на Европейския съюз:

В този смисъл той е съдебният орган на Европейския съюз и в сътрудничество с юрисдикциите на държавите членки следи за еднаквото прилагане и тълкуване на правото на Съюза. Тъй като всеки един съд във всяка държава-членка на ЕС е и съд на ЕС освен национален съд, е създадена организация за координация и сътрудничество между националните съдилища и Съда на Европейския Съюз. Основният инструмент за това взаимодействие е преюдициалното запитване – механизъм, който позволява на всеки национален съд на държава-членка да спре временно делото, което тече пред него, и да се обърне с въпрос относно правилното прилагане на определени норми от законодателството на ЕС към Съда на Европейския Съюз, т.е. по всяко национално дело националните съдии могат във всеки момент да искат от Съда на Европейския Съюз тълкуване на европейското право. Това е силно предпочитан от българските съдии инструмент, тъй като дава възможност на по-младите съдии от по-ниските съдебни инстанции – предимно районните, да обърнат практика на по-горните инстанции, която смятат за неправилна и противоречаща на правата на ЕС. Това е възможно, тъй като Съдът на Европейския Съюз е единственият съд в ЕС, който е упълномощен да дава задължително тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС.

Тъй като всяка държава членка има собствен език и специфична правна система, Съдът на Европейския съюз е многоезична институция. Езиковият му режим няма аналог в никоя друга юрисдикция по света, тъй като производството може да бъде на всеки от официалните езици на Съюза. Всъщност поради необходимостта да използва езика на производството в отношенията си със страните и да осигурява разпространението на своята практика във всички държави членки зачитането на пълно многоезичие е задължение на Съда.

Хартата на основните права на ЕС

В основата на Хартата на основните права на ЕС са залегнали идеалите, стоящи в основата на ЕС: универсалните ценности на човешкото достойнство, свободата, равенството и солидарността, които са създали пространство на свобода, сигурност и справедливост за хората, основано на принципите на демокрацията и върховенството на закона. Хартата гарантира правата и свободите на гражданите на ЕС в следните области:

Хартата е разширена, за да обхване основните права, които надхвърлят гражданските и социалните права, включително:

Европейската гражданска инициатива

Европейската гражданска инициатива е средство, чрез което европейските граждани могат да участват активно в създаването на политики на ЕС. Това е инструмент, който позволява на гражданите да участват пряко в законодателния процес на ниво ЕС. Ако група граждани иска да задължи ЕС да предприеме действия по определен въпрос, те могат да започнат гражданска инициатива, с която да приканят Европейската комисия да предложи ново законодателство на Съюза по този въпрос. За да разгледа Комисията дадена инициатива, за инициативата трябва да бъдат събрани подписи от 1 милион граждани от целия ЕС.