ОКОЛНА СРЕДА

Действията на ЕС в областта на околната среда се обхващат от т.нар. Зелена сделка. Тя се състои в пакет законодателни мерки, чиято цел е  постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Основната такава мярка е намаляването на нетните емисии на парникови газове в ЕС с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата през 1990 г. Целта е ограничаване на глобалното затопляне до под 2 градуса. ЕС пое лидерска позиция в областта на опазването на околната среда, като изпълнението на целите, които си е поставил, в предвидените срокове биха направили Европа първият неутрален спрямо климата континент в света.

Зелената сделка носи със себе си както позитиви, така и негативи за икономиките на държавите-членки на ЕС.

Очевидният негатив за част от професиите в ЕС е планираното затваряне на цели индустрии като въгледобивната. Друг проблем е повишаването на разходите за производство заради по-високите цени на възобновяемата енергия. Разбира се, Зелената сделка има и положителна страна – тя отваря редица възможности като намаляване на енергийната зависимост на страните от ЕС от трети страни, подобряването на качеството на околната среда и най-вече въздуха, което е предпоставка гражданите на ЕС да са по-здрави, и създаване на нови работни места в развиващите се индустрии, които ще заместят отиващите си – като производството на възобновяема енергия. Все пак, това на този етап са само възможности и трябва да се измине определен път, за да могат те да се реализират. Един вече проявил се позитивен резултат от Зелената сделка е повдигането на най-високо равнище – на ниво ЕС – на въпроса за енергийната бедност и вземането на мерки за решаването на този проблем, който се изостря все повече, макар че все още не е осъществен пълен преход към по-скъпата възобновяема енергия.

ПЪТУВАНЕ

През последните десетилетия в Европа се наблюдава бум на мобилността. Поради това беше въведено законодателство на ЕС за всички видове транспорт, за да се защитят правата на пътниците. Въвеждането на еднакво за гражданите на всички държави-членки законодателство в тази област на ниво ЕС гарантира, че пътуващите не са обвързани от законите на множество отделни държави, докато прекосяват Европа и във всеки момент на своето пътуване те притежават определен набор от права, които са им предварително известни (вместо във всяка държава, през която преминават да имат различни права и задължения). ЕС е единствената зона в света, където пътниците са защитени от пълен набор от права – независимо дали пътуват със самолет, влак, кораб или автобус. Правото на ЕС защитава пътниците, чието пътуване е отменено или закъсняло и им предоставя определени права в случай на произшествия или загуба, унищожаване или повреда на багаж.

Основният инструмент за изграждане на транспортна инфраструктура, която да свързва държавите-членки на Съюза е Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Тя представлява мрежа от пътища, железопътни линии, летища и водна инфраструктура на територията на Европейския съюз – т.е. на територията на всички негови държави-членки. Изграждането на TEN-T предвижда координирани между всички държави-членки подобрения на първостепенни пътища, железопътни линии, вътрешни водни пътища, летища, морски пристанища, вътрешни пристанища и системи за управление на трафика. Целта е осигуряване на интегрирани високоскоростни маршрути за дълги разстояния на територията на Съюза.

Ключов елемент от TEN-T е изграждането на общоевропейска железопътна мрежа. Тя ще представлява единна цялостна железопътна мрежа в ЕС. Цялостното развитие на европейските железопътни коридори, включително трансгранична, регионална и високоскоростна инфраструктура, ще помогне за пренасочването на повече пътници и товари към незамърсяващи видове транспорт като железопътния.

МИГРАЦИЯ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ

На 10 април 2024 г. Европейският парламент прие Пакт за миграцията и убежищата е набор от нови правила за управление на миграцията и за създаване на обща система за убежище на равнището на ЕС. Новите правила, въведени с Пакта, укрепват общата система на ЕС за предоставяне на убежище, като същевременно укрепват външните граници на Съюза, гарантират правата на хората и гарантират, че нито една държава от ЕС не е оставена сама под натиск.

Новите правила имат за цел да преодолеят политическата безизходица на миграционната политика на Европейския съюз чрез ограничаване на влизането на мигранти в ЕС, ускоряване на процедурите за убежище, улесняване на връщанията и поделяне на отговорността за предоставяне на убежище между държавите. Пактът отразява нарастващата политическа воля за възпиране на нелегалните имигранти.

В областта на вътрешната сигурност ЕС се стреми да осигури координация между правоохранителните органи на държавите-членки, за да бъде възможно ефективното разследване и наказване на престъпления, извършени на територията на Съюза. От особено значение за това са службите Европол и Евроджъст.

ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ

ЕС има разнообразни контакти с останалия свят – търговски, дипломатически и други. Съюзът е самостоятелен субект на международното право и като такъв сам сключва договори в области, в които такава компетентност му е дадена от държавите-членки. Най-значителните действия на ЕС на международната сцена в последните години са свързани с двата избухнали конфликта с международно значение – войните в Украйна е Палестина. От началото на войната ЕС определи руската агресия в Украйна като неправомерен акт и международно престъпление и призова Русия да прекрати незабавно военните си действия, безусловно да изтегли

всичките си сили и военно оборудване от Украйна и в пълна степен да зачита териториалната цялост на Украйна, както и нейния суверенитет и независимост. В отговор на действията на Русия ЕС значително наложи безпрецедентни санкции срещу руската държава и нейните граждани и фирми. Мерките са предназначени да отслабят руската икономика, като я лишат от ключови технологии и пазари и по този начин да отслабят възможностите ѝ да води война. Съюзът осъжда също и подкрепата на Беларус (която позволи на руската армия да премине през нейната територия) и Иран (която предостави на руската армия безпилотни летателни апарати) за руската агресия, като на Беларус също са наложени европейски санкции. ЕС предоставя на Украйна хуманитарна, политическа, финансова и военна подкрепа. В рамките на Израело-Палестинския конфликт ЕС поддържа дипломатически отношения и с двете страни в конфликта, като предоставя хуманитарна помощ на палестинците.

ИНОВАЦИИ

Инвестициите в научни изследвания и иновации са инвестиции в бъдещето на Европа. Те помагат на Съюза да бъде конкурентоспособен на световно равнище. Водят до подобряване на ежедневния живот на милиони хора в Европа и по света и допринасят за разрешаването на някои от най-големите социални предизвикателства. Добавената стойност на подкрепата на ЕС за научните изследвания и иновациите се изразява в насърчаване на сътрудничеството между изследователски екипи от различни държави и научни области,

което е от значение за реализирането на революционни открития. Чрез своята многогодишна рамкова програма за научни изследвания и иновации ЕС предоставя финансиране за укрепване на позицията на ЕС в областта на науката; засилване на промишлените иновации (включително инвестиции в ключови технологии, по-лесен достъп до средства и помощ за малките предприятия); справяне с основни предизвикателства в социалната сфера като изменението на климата, устойчивия транспорт и възобновяемата енергия; гарантиране, че технологичните „пробиви“ се превръщат в жизнеспособни продукти с реален търговски потенциал — чрез изграждане на партньорства между промишлеността и правителствата; засилване на международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите.

ПРАВОСЪДИЕ

ЕС е създаден и съществува на основата на два договора, подписани от неговите държави-членки – Договорът за Европейския Съюз и Договорът за функциониране на Европейския Съюз. Съвкупността от правни норми в тези договори и от други актове, приети от институциите на Съюза – регламенти, директиви, решения и др. формира законодателството на ЕС, което е валидно и се прилага на територията на всички негови държави-членки, вкл. България. Договорът за Европейския Съюз и Договорът за функционирането на Европейския Съюз са двата акта с най-висок ранг в законодателството на ЕС. Единственият специализиран правоприлагащ орган на ЕС – Съдът на Европейския Съюз е единствената институция, която е по силата на тези договори е упълномощена да тълкува цялото законодателство на ЕС със задължителна сила, която обвързва националните съдилища на държавите-членки как да прилагат

правото на ЕС.

За да гарантира на своите граждани един минимум от права, които държавите-членки са длъжни да зачитат, когато интервенират в области, регулирани от правото на Съюза, ЕС приема специален законодателен акт – Хартата на основните права на ЕС. Тя има същата правна сила както Договора за Европейския Съюз и Договора за функционирането на Европейския Съюз. Основните права са основополагащи за европейския проект. Тези права налагат важни принципи, например достойнство, справедливост, уважение и равенство. Те определят стандарти за начина, по който живеем и работим в Европа днес. В 50 члена са събрани правата и свободите на всеки човек в ЕС. Харта на основните права е обвързваща за държавите членки „единствено когато… прилагат правото на Съюза“. Същевременно правото на ЕС често се прилага на национално равнище. Това превръща съдиите, политиците, правителствените служители и практикуващите юристи в основни застъпници на Хартата. Хартата се прилага всеки път, когато те работят в рамките на правото на ЕС.

ОБРАЗОВАНИЕ

Програмата „Еразъм“ е създадена от Европейския съюз през 1987 г. Целта ѝ е да насърчи по-тясното сътрудничество между университетите в цяла Европа. Това изисква създаване на организирана и интегрирана система за трансграничен обмен на студенти. С течение на времето програмата се разширява и сега е известна като „Еразъм+“, като в нея понастоящем участват учебни заведения от целия свят, а не само от държавите-членки. Между 2014-2023 г. над 15 милиона души са взели участие в Еразъм+, благодарение на ентусиазираното възприемане на възможностите от служители, студенти, млади хора и учащи от всички възрасти.

Европейската комисия прие пакет от амбициозни предложения за сектора на висшето образование в Европа с цел да се въведе единна европейска образователна степен за висше образование (бакалавър/магистър). Тя представлява нов вид квалификация,

която ще се присъжда съвместно от няколко университета от различни държави-членки или евентуално от европейско юридическо лице, създадено от такива университети. Това означава, че студентите ще получават „европейска степен“, вместо диплома от конкретен университет в дадена държава-членка на Съюза. За студентите тази нова образователна степен ще предложи повече възможности да учат в различни университети в различни държави от ЕС и да завършат с една общопризната диплома. Тя ще даде достъп до иновативни и трансдисциплинарни възможности за обучение в университетите с цел придобиване на ориентирани към бъдещето умения, от които се нуждае Европа. За висшите учебни заведения това ще улесни създаването на съвместна образователна програма с няколко университета в цяла Европа чрез премахване на ненужните пречки. Тя също така ще помогне на тези университети да повишат своята конкурентоспособност и привлекателност. За работодателите това ще улесни наемането на висококвалифицирани висшисти, които са готови да се справят с предизвикателствата на бързо променящия се свят.